Моля не ми офлуудвайте мойта тема поне,ако ще коментирате,коментирайте и тва е.Ето още нещо мое.
(някои са малко сантиментални
)
Бъди със мен до края,
това до болка аз желая.
Нека слънцето да грее,
нека нощем и звездите греят,
нека влюбено сърцето пее,
нека нашите души се слеят.
Не виждам друго,тебе само
стига ми да те желая.
Чист и искрен,със сърце голямо,
чист като сълзи на ангел в рая.
Небето ето,прибилижи се,
изпълни ни със светлина.
Сърцето ми до теб стопи се,
щом усети твойта топлина.
И тук съм,боса и щастлива,
озарена от това небе.
Любовта гнездо при нас си свива,
като птица ни зове.
Една сълза в очите ми трепти
и се питам:Помниш ли ме ти?
Сълзите не,не съхнат.
Аз ридая.
Да забравя как?
Не зная..
Сигурно си с някоя сега,
сигурно държиш я за ръка,
сигурно целуваш я и шепнеш й неща,
които само ти на мене обеща.
Преди вярвах,няма никога да закъсняваш.
За наша среща никога не ще забравяш.
Но започна да не идваш,да се оправдаваш.
С целувки ме разсейваше
и аз се смеех.
В очите ти ме гледаше
и аз немеех.
Но усещах,че не ме обичаш вече.
Но ме беше страх да го призная.
Краят,казвах си,не е далече,
а всичко свърши,без да осъзная.
И сега стоя във тази стая.
Пиша тези редове.
И дали е зима или лято аз нехая.
Сърцето ми все още те зове.
Сто игли в сърцето ми.
Навътре се забиват.
Рани стари по лицето ми.
Тъмни спомени разкриват.
Празно настояще.
Минало,обвито в прах.
Яжте,сълзи,яжте
нека да живея в страх.
Проядена от сълзи и съмнение,
изпълнена със самота.
Няма,няма утешение,
само болка,празнота.
Сълзите ми дали ще спрат?
Тъмно е,сама съм аз.
Не,сълзите си текат,
ще текат до сетния ми час..
Вто Окт 23, 2007 1:42 pm
